Ronnie James Dio (1942-2010)

“Някои хора смятат, че съм безсмъртен, определено не съм такъв. От доста време правя музика. Никога няма да спра. Така че предполагам ще съм безсмъртен”, казва Dio в последното си интервю, преди светът да загуби една легенда.

 

По-долу можете да прочетете интервю с Dio, публикувано в Мetal Hammer.co.uk.

 

Кой по-добре би могъл да разкаже за живота и това което е Dio, от самия Dio?

 

 

„Роден съм в Портсмът, Ню Хампшър...в ранните дни на Ренесанса (смее се). Роден съм през 1942 година.”

 

„Как гледам първия си каубойски филм. Roy Rogers – кралят на каубоите – винаги е бил най-големият герой за мен. Имам автограф от него, много важен за мен.”

 

„Не мисля, че съм бил палаво дете. Бях много любознателен: Винаги исках да знам „защо” и до ден-днешен съм такъв.”

 

„Като дете четях доста, предимно исторически книги - Walter Scott, Chaucer, Dickens – всичко, което можех да погълна. Историята изигра важна роля в живота ми, защото ме научи да използвам въображението си, същото направи и научната фантастика. Аз съм единствено дете и израствайки в такава обстановка, в която няма с кого да поговоря, те ме научиха да използвам въображението си.”

 

 

„Операта (усмихва се). Аз съм от италианско семейство и вкъщи винаги имаше много опера, така че като започнах да пея – изобщо, не само професионално – пеех, както пеят в операта. И малко или много това е начинът, по който пея и сега.”

 

„Никога не съм искал да ставам певец. Започнах да свиря на тромпет на 5-годишна възраст и в първата ми рок банда – в която свирех на бас китарата – не исках да пея, но другите в групата бяха толкова настоятелни, че просто казах „добре, ще го направя.”

 

„Групата носеше името The Vegas Kings. След това пях в Ronnie & The Rumbles. В онези години Rumbles бяха членове на банда, побойници, и трябваше да се обличаме в черни кожени дрехи. За късмет, имах добър слух. Никога през живота си не съм взимал уроци по пеене.”

 

„Тогава започнах да пея R&B, обичам Jackie Wilson, Sam & Dave, Wilson Pickett, James Brown, Sam Cooke, притежавах най-добрите качества за това: имах R&B поведение, съчетано с оперна основа. Тогава реших, че ще бъда певец и няма да свиря на бас – това бяха последните два албума, които направихме с Elf.”

 

„Точно това беше моментът, когато окончателно реших да бъда певец и исках да бъда различен, защото това е единственият начин да постигнеш успех. Уникален, никой не иска нещата да се повтарят. И аз бях достатъчно умен, за да осъзная, че това е начинът нещата да потръгнат – уникалността беше ключът.”

 

 

„Бяхме кръчмарска рокендрол банда, пианото беше главният инструмент. И това ни направи повече да приличаме на Fats Domnio или Jerry Lewis.

След това решихме да добавим повече китари.”

 

 

„Беше много лесно. За щастие, имах възможността да свиря с момчетата, с които сме израснали заедно, а не с хора, които не познавам. Познавах Ritchie (Blackmore) много добре, били сме заедно на турне с Purple. Той беше в Deep Purple и беше един от моите герои. Това беше любимата ми група, а той е гении.”

 

„Но когато основахме Rainbow, това бяхме аз и Ritchie – ние написахме музиката, и двамата обичахме Шопен и Бетовен, аз бях вокалист, а той китарист. Беше наистина много лесно.”

 

„Музиката беше лесна, бяхме страхотни. За мен това беше първият път, в който наистина имахме успех. И той беше доста поразителен, особено за мен, защото до този момент не познавах този вид слава, както Ritchie, нали разбираш, да те спират за автографи, да ти изказват възхищението си. Не беше важно за мен, но се научих да го правя от Ritchie. Феновете са с мен вече толкова време, а нямаше да бъдат с мен сега, ако не им бях показал уважението, което заслужават”.

 

„Аз съм истински. Но не деструктивен. Бях изгонен от Rainbow, Sabbath – мисля, че ако се криеш зад истината и не казваш нещата, такива каквито са, хората ще ти обърнат гръб и човек се учи от това. Не съм търчал при пресата и да им разказвам какви глупаци са били да постъпят така. Винаги помня доброто в хората. Още обичам тези хора. Видях Tony [Carey] вчера. Държахме се все едно никога не сме се разделяли. Мисля, че успях да си спечеля уважение...едно нещо знам и това е че мога да пея! Ха-ха.”

 

 

„Да бъда част от Sabbath е един от любимите периоди в живота ми. Можех да бъда, толкова мрачен колкото ми се искаше. Rainbow не бяха толкова мрачни, колкото съм аз, но Sabbath бяха. Те имаха поведение, като никоя банда преди това, харесваше ми да съм със Sabbath.”

 

„Такъв съм си. Честно, не се чувствам нещо повече от останалите хора. Не се смятам за легенда. Аз съм просто човек, който прави някои неща наистина добре. Но не всичко.”

 

 

„Elf. Защото тогава бяха първите ми преживявания. Първият път, когато посетих Европа, първият път, когато ядох риба и пържени картофки, къри, обиколихме щатите, срещнах хора, пред които се прекланям. Направих го с хората, с които израстнах. Това ще си остане най-хубавото ми време.”

 

 

„Знакът беше нещо като предпазване от дявола. Баба ми често го използваше. Знакът на дявола. Рогата. Хората ме питат „И какво, ти го измисли?”

Вероятно го е измислил преди 50 000 години, човек на име Ог. Било е нещо като суеверие за предпазване от злото и прогонване на дявола. И понеже аз го използвах толкова често, знакът се превърна в негов синоним. Символ, който стана толкова често употребяван.”

 

„Поласкан съм. Тези момчета са сред най-добрите ми приятели, особено Nicko и Bruce. Казват, че съм ги вдъхновил, това е много мило да го чуя, най-вече от Bruce, защото той не го казва много. Той е страхотен и аз много му се възхищавам. Аз съм добър човек и това е всичко, което съм искал да бъда. Ако очаквате да бъда Blackie Lawless (W.A.S.P.), e, не съм."

 

 

"Винаги съм искал да бъда бейзболист. Това ми беше мечтата. Но така и не станах достатъчно висок, така че вместо това започнах да колекционирам картички. А баскетболистите трябваше да ми се разписват на картичките и бях късметлия, защото повечето бейзболисти са метал фенове, така че те идваха на концертите ми и казваха „Хей, Рони, моля те разпиши ми се тук”, а аз отвръщах „Не, не, ти ми се разпиши тук!”. Имам автографи на Little Richard и Spike Milligan, друг мой кумир. И на Павароти също."

 

"Аз съм мислител. Трудно е да пишеш за едни и същи неща постоянно, но трябва. Със сигурност не мога да се сравня със Стивън Кинг, но... съм много краен, и когато пиша за нов албум, това е всичко което правя. И след толкова много години, знам как да го правя. И от толкова четене, вероятно „крада” доста от книгите."

 

"Сигурен съм, че има някои. Вероятно неща, които съм бил прекалено притеснен да споделя. Нашето мото е, че винаги сме отворени: отворени за пиене, отворени за къри, отворени за стриптийз клубове (широка усмивка)."