Placebo

Публикувано на 30 Април 2010 Статия в Рок , Профили
11764 Преглеждания
Placebo
Източник: Вирджиния Рекърдс
Placebo е алтърнатив рок група, основана в Лондон през 1994 година и състояща се от Brian Molko (вокали и китара), Stefan Olsdal (бас) и Steve Forrest (барабани). Към днешна дата, те имат шест студийни албума, 6 EP-та и 27 сингъла. Placebo имат продадени над един милион албуми в Англия и над десет милиона по цял свят.
 
Стилът на Placebo варира значително. Докато първият албум се отличава с един по-суров и груб звук и сведени до минимум инструментали, то следващите албуми имат по-бавно, по-меланхолично звучене, момчетата започват да експериментират със синтезатори и други по нетрадиционни способи (особено след „Black Market Music”).
 
Бандата печели популярност в известна степен и заради сексуалната ориентация на членовете на групата (Olsdal е хомосексуален, Molko е бисексуален), както и с начина си на живот и алтернативната визия на Molko. В последните години обаче групата все по-малко афишира сексуалната си ориентация като етикет за различност.
 
Как започва всичко?
 
Brian Molko и Stefan Olsdal са посещавали едно училище в Люксембург, но на практика не са се познавали в действителност, защото Стефан бил баскетболист, а Браян бил увлечен по театъра и по-точно драмата.
 
Години по-късно се случва така, че двамата почти се сблъскват един в друг в подлеза на метрото в Южен Кенсингтън, две години след като Браян е пристигнал в Лондон, за да учи драма. Браян, който свирел на китара и пеел, поканил Стефан да отиде да види него и неговата банда как свирят на живо и, за изненада на Браян, Стефан наистина отишъл.
 
Той и Стефан, който свири на бас китара, сформират заедно група, която носи името Ashtray Heart. Двамата, заедно с приятел на Браян – Стив Хюит влизат в студио, да запишат няколко демо песни. Стив, по това време, бил в друга група Breed, така че нямал възможност да продължи да свири с бандата. Стефан запознава Браян с един негов приятел Swede Robert Schultzberg, барабанист. Някъде по това време променят и името на Placebo. Само след 5 участия в Лондон звукозаписни компании започват да показват интерес и Fierce Panda издава "Bruise Pristine" като двоен сингъл (заедно с бандата Soup) в края на 1995 година.
 
През януари 1996 година те подписват с Hut records и издават едноименния си дебютен албум „Placebo” по-късно същата година. Той  е продуциран от Brad Wood и така се ражда сингъла „Nancy Boy”, който достига 4-то място в британската класация.
 
Конфликт в бандата довежда до напускането на Робърт в средата на 1996 година. Той бързо е заменен от същия Стив, който свири с Placebo в оригиналните демо песни и който точно е бил прекратил отношенията си с Breed
 
Триото прекарва втората част на 1996-та и по-голяма част от 1997 година на турнета, свирят заедно с U2 на тяхното Popmart tour, поканени са да свирят на партито по случай 50-годишнината на David Bowie в Ню Йорк. В началото на лятото на 1997 година Hut пуска нова версия на „Bruise Pristine”.
 
През пролетта на 1997 година и тримата от Placebo получават малки роли във филма „Velvet Goldmine” (1998), режисиран от Todd Haynes и продуциран от Michael Stipe от REM.
В саундтрака към филма, както и в самия филм, Placebo изпълняват кавър на класиката на T. Rex „Twentieth Century Boy”.
 
Вторият албум „Without You I’m Nothing” излиза през октомври 1998 и получава одобрението на критиците. Третият сингъл от албума „Every You Every Me” влиза и в саундтрака към филма „Cruel Intentions” („Секс игри”), което рязко повишава популярността на групата сред младото поколение в Америка.
 
През 1999 година видеото към „Pure Morning” получава номинация за наградите Brit, а на церемонията по връчването им бандата изпълнява "Twentieth Century Boy", заедно с David Bowie. По-късно същата година лимитираното издание на сингъла "Without You I'm Nothing" включва в него и дуета Brian/Bowie.
 
“Black Market Music”, техния трети дългосвирещ албум, излиза през есента на 2000 година, в подкрепа на който групата прекарва по-голяма част от следващата година на турне по света, изнасяйки концерти на много фестивали, на някои и като хедлайнери. Песента „Black-Eyed” е използвана в немския филм „Engel & Joe”, кадри от който са използвани във видеото към песента. Турнето приключва през октомври 2001 годна и бандата си взима така заслужената почивка.
 
Края на 2001 година и първата половина на 2002 година Brian се захваща с някои странични проекти. Същевременно, триото не записва никакви нови песни и изнася само едно шоу, на което изпълнява 4 песни в чест на покойния Scott Piering.
 
През юни/юли 2002 година бандата работи с продуцента Jim Abbiss върху четвъртия си студиен албум „Sleeping With Ghosts”. Записите завършват през зимата, а през пролетта се появява сингъла „The Bitter End”.
 
Placebo започват британско турне през април 2003 година. Момчетата прекарват лятото и есента на турне, обхващащо различни части на света. Тогава Placebo посетиха и България за първи път, оставяйки българските си почитатели очаровани и копнеещи за още.Следващи сингли са "This Picture" и "Special Needs".
 
Като добавка към редовната версия на „Sleeping With Ghosts”, бандата пуска и специално издание през септември, което включва и няколко кавъра, неиздавани преди това ("Running Up That Hill" и "The Ballad Of Melody Nelson").
 
„Soulmates Never Die - Live In Paris” - първото официално DVD на Placebo, излиза през пролетта на 2004 година.
DVD-то е записано на 18 октомври 2003 година в Париж, където момчетата свирят пред 16-хилядна публика.
 
На последния бис, при изпълнението на „Where is My Mind?", бандата е в компанията на Frank Black. Следват редица фестивали.
 
На 25 октомври 2004 година Placebo пускат на пазара първата си колекция от сингли, обединени под общото заглавие „Once More with Feeling” – с него групата подарява още един емоционален миг на съприкосновение с тяхното невероятно и чувствено творчество.
 
В същото време „Once More with Feeling” излиза и като DVD, съдържащо всички промо клипове и няколко допълнителни материали.
В колекцията влизат и две нови песни – „I Do” и „Twenty Years”, второто от които излиза като сингъл с видео на 18 октомври.
 
Последното шоу за 2004 година е участието им на Wembley Arena на 5 ноември, когато легендарния Robert Smith от The Cure се присъединява към момчетата на сцената и заедно изпълняват "Without You I'm Nothing" и песента на The Cure "Boys Don't Cry".
 
Дори когато се предполага, че групата трябва да излезе в заслужена почивка, момчетата изнасят няколко концерта през април 2005 година в Южна Америка, континент, който бил подминат при предишното им турне.
 
В края на пролетта и началото на лятото на 2005 година бандата заминава за Франция с продуцента Dimitri Tikovoi, който преди това е миксирал албума „Placebo” и работи с групата над петия им студиен албум. Така през март 2006 година на бял свят се появява „Meds”.
 
Само седмица преди появата на албума, Placebo пускат не един, а два сингъла – „Because I Want You” за Англия и „Because I Want You” за останалата част от света.
 
„Meds” оглавява класациите в седем страни и влиза в топ 10 в 14 държави.

„Placebo”, първият албум на бандата, е преиздаден през септември 2006 година, като специално издание, което включва някои b-sides, демо версии, нови бележки към изданието и DVD.

На 1 октомври 2007 година Steven Hewitt напуска Placebo. По този въпрос Brian Molko коментира: Да свириш в група е много трудно, същото е като да си женен, или да имаш сериозна връзка - хората се отчуждават, когато са разделени за по-дълго време. Да кажеш, че не обичаш вече партньора си е неправилно и некоректно, особено ако се замислиш над това, което сте преживели и постигнали заедно през годините. Естествено идва моментът, когато осъзнаваш, че искаш различни неща от тази връзка и че не можете вече да споделяте един покрив”.
 
В средата на 2008 година групата обявява новия си барабанист Steve Forrest.

Януари 2009 година Placebo потвърждават новината, че за готови с новия си албум, който ще излезе през юни същата година. „Battle For The Sun”, продуциран от David Bottrill, е първият албум, записан с новия барабанист Steve Forrest. Бандата пуска "For What It's Worth" като пилотен сингъл.
 
Заради увлечението си към ексцентричните облекло, грим и груби рифове, някои определят Placebo като глем версия на Нирвана. Групата е силно повлияна от звука на Sonic Youth, The Pixies, The Smashing Pumpkins и Nirvana.
 
За Placebo са характерни разнообразните си и емоционални текстове, отнасящи се главно за провалените романтични взаимоотношения.
 
Друга тема, която Placebo засяга в своите албуми, са нормите на пола. Една от най-популярните песни на групата „Nancy Boy” (жаргон за женствен мъж), е пример именно за това. Песента се опитва да окуражи всички, които са с подобна предразположеност, да се чувстват по-комфортно в кожата си.
 
Във всеки от албумите са вплетени песни за любов, загуба и провал. „Come Home”, от първия албум, разказва за тъгата по раздялата и желанието да се завърнеш при бившия партньор. „36 Degrees” обрисува провала на една романтична връзка. Както самото заглавие предполага, „Teenage Angst” се отнася за тревогите на един тийнейджър. Тази тенденция се продължава и в “Meds”. Molko твърди, че най-новият албум „Battle for The Sun” ще бъде по-оптимистичен от предишните.
 
Името на бандата привлича вниманието към психологическите аспекти на човешката природа, защото плацебо се отнася за химически разтвор или хапче, които се назначават, симулирайки терапевтично въздействие, каквото всъщност нямат. Плацебото е в основата на плацебо ефекта.
 

Автор: Милена Крумова

Тагове: Placebo
Абонирай се!
Бюлетин:
Последвай Musichat:
RSS
Анкета
Кой музикален фестивал ще посетите това лято?
Гласувай! Виж резултатите