Jane's Addiction

Великите банди нарушавата правилата, а истинските легенди създават свои. На практика, Jane's Addiction са написали Библията на алтернативната музика и култура с комбинация от класически песни и кинематографични концертни изпълнения. Техните песни са като десетте Божи заповеди за алтернативния рок, вдъхновяващи едно цяло поколение от групи като Nirvana, Rage Against the Machine, Nine Inch Nails, Smashing Pumpkins, Pearl Jam и Tool. Когато квартетът от Лос Анджелис се появява, те издигат алтернативната музика на едно ниво, до което никога преди не е доситигала, като стават първата алтернативна рок група, която създава ново звучене и поведение.

 

Perry Farrell е признат за един от най-напредничавите и енигматични фронтмени в историята на музиката, неговите вокали са звучни, витални и деликатни. Китарният бог Dave Navarro съчетава магически психеделични и епични рифове. Племенните удари на перкусиите на Stephen Perkins са омайващи и хипнотични. През 2010 г. Jane's Addiction започват да пишат песните за новия си албум, а през 2011 г. започват и записите на това, което по-късно ще се превърне в The Great Escape Artist – изданието на лейбъла Capitol, което ще бъде подкрепено и от световно турне през 2012 г. Групата и продуцентът Rich Costey (Muse, Franz Ferdinand, Interpol) присъединяват Dave Sitek от TV on the Radio към творческия екип. Sitek, известен с продукционната си работа за TV on the Radio, Yeah Yeah Yeahs и The Foals, е басист и композитор в новия албум.

 

Съчетанието на творчеството на Sitek с идеите на Navarro и Perkins отнася албумъ към твърдо алтернативна посока. Мелодиите и текстовете на Farrell допълват тази картина, резултатите от които определено бележат едно по-естествено развитие на музиката на Jane's Addiction, в сравнение с началото, когато са обявени за създателите на алтернативния рок, тъй като сега те влизат в 2011 г. с много съвременно звучащ албум, който все пак магически ни препраща към оригиналния звук на групата. 

 

В музикално отношение също има лека промяна – музикантите си разменят инструментите от време на време, като Navarro свири на бас, Sitek – на китара, а Perkins екскериментира с няколко нови перкусионни инструмента. Групата дори привлича дългогодишния им басист, който ги придружава по турнета и участва в някои от студийните им сесии - Chris Chaney.

 

За да продължат да експериментират, Jane's Addiction се оповават на помощта на Masters Musicians of Joujouka (открити за първи път в края на 60те години от Brian Jones от Rolling Stones), за да придадат сочен, но странен фон на първото издадено парче от албума, . "End to the Lies”. The Masters Musicians of Joujouka записват тяхната част в дивата пустощ на Мароко.

 

"End to the Lies" е пуснато през април 2010 г. по чилйското радио, когатоJane's Addiction оглавяват концерта от фестивала Lollapalooza в Сантяго, което е първото официално Lollapalooza събитие извън САЩ. Месе по-късно онлайн е издадена финална версия на първоначалния оригинал, с изумително видео, режисирано от Alex Bulkley.

 

Първият сингъл на групата, "Irresistible Force”, е междупланетна любовна история. Според сп. Rolling Stone, „песента като че ли е излязла от някакво арт-метъл шантаво шоу от далечна планета.” Сп. Spin добавя: „...фронтменът Perry Farrell и китаристът Dave Navarro правят страхотно представян...звучи като прераждане на групата.”

 

Признати за тяхната самобитна симфония от звуци и уникална студийна алхимия, Jane's Addiction са продали над 7 милиона копия от албумите си само в САЩ. Те имат също редица номинации за Grammy и са начело на движението на съвременната американска фестивална култура, като основават и оглавяват Lollapalooza. Дори през пасивните си периоди, техните класически песни пулсират постоянно в рок радиостанциите и тяхното влияние прозира при безброй групи.

 

Jane's Addiction поставят основите на наследството си в Лос Анджелис. Може би няма по-правилно място от това за поставяне на музикално начало. През 1985 г. Farrell среща оригинални басист на групата, Eric Avery и те веднага споделят обща музикална перспектива – искат да разтърсят нещата. Те опресняват перспективата по-нататък с привличането на Perkins. Всичко си идва на мястото, когато Perkins предлага Navarro за член и така първоначалният образ на бандата е готов. Свирейки в различни локални заведения и превръщайки се в истински феномен на клубната сцена в Ел Ей, Jane's Addiction привличат вниманието на няколко големи звукозаписни компании. Въпреки, че през 1986 г. подписват официално с Warner Bros, през 1987 г. групата избира инди лейбъла Triple X Records да издаде дебютния им лайн албум, Jane's Addiction. Записан „на живо” в The Roxy, албумът предизвиква главоломен национален интерес, като за първи път представя уникалния им стил пред света.

 

През 1988 г. Jane's Addiction официално се затвърждават като важен елемент от поп културата на времето си с техния първи истински студиена албум, Nothing's Shocking. Бандата създава звук, който светът не е чувал досега. Рифовете са едновременно и тежки, и чувствени. В текстовете на Farrell се разкрива тъмната страна на живота в Ел Ей, те разказват човешки истории, с които хиляди фенове се отъждествяват. Характерите, които населяват сингли като: "Jane Says," "Ted, Just Admit It…" и "Had a Dad" са също толкова живи, колкото и музиката им. Farrell безкомпромисно минава през темите за секса, насилието, любовта, наркотиците в стил Маркиз дьо Сад и с визия ала Анди Уорхол. Лесно е да се предположи за кого са тези песни и всички тези хора са някъде там навън, на тротара. Олбожката на албума – гола скулптура на приятелката на Farrell по това време и видео клипът към "Mountain Song" са забранени навсякъде. Nothing's Shocking, обаче е „алтернативен” във всеки смисъл на тази дума. Jane's Addiction живеят единствено и само за изкуството си. Емблематичната им песен, "Jane Says", оглавява чартовете за алтернативна музика и албумът е сертифициран два пъти с платинен статус и печели Grammy през 1989 г. за Най-добро рок/метъл изпълнение, като световната публика окончателно попада под магията на Jane's Addiction.

 

За втория си студиен албум от 1990 г., групата пропада в музикално отношение. Изцяло прегръщайки своята психеделична и прогресив страна, парчета като "Three Days" и "Then She Did…" попадат в над 8-минутен мрак, превръщайки се в елегантно словесно-музикално пано с мистика ала Led Zeppelin. Албумът става три пъти платинен в САЩ с два №1 сингъла: "Stop!" и "Been Caught Stealing”, като последният е номиниран за Grammy за Най-добро рок изпълнение.

 

Магическата отвара на музиката на групата започва да бълбука прекалено много и те се нуждаят от пауза. През 1991 г., за „прощалното” турне на Jane's Addiction, Farrell измисля Lollapalooza. Неговата идея събира заедно алтернативни банди от различни нации за първи път и фестивалът започва да се провежда ежегодно от 1997 г. След първото издание на Lollapalooza, Jane's Addiction се „изгубват”, но реално никога не са си отивали. Групата „изплува” през 1997 г. със суперуспешното турне Relapse, с басиста Flea от The Red Hot Chili Peppers, което е в подкрепа на тяхното включване към саундтрака на Private Parts („Интимни части” – автобиографичния филм за Хауъпд Стърн). През тази година излиза и компилацията със златен статус на продажби, Kettle Whistle.

 

 През 2003 г. светът се нуждае от Jane's Addiction също толкова много, колкото и през 1985 г и групата издава Strays – нов албум за първи път от 13 години насам. След като дебютира на #4 в чарта на Billboard, продукцията бързо придобива златен статус, а първият сингъл от нея, "Just Because" е техният най-велик сингъл и до ден днешен, като се приземява директно на №1. За пореден път Jane's Addiction са навсякъде със „Superhero”, която става въвеждащата тема към хитовото шоу „Антураж” по HBO.

 

След като се отдават на почивка през 2004 г., групата се завръща през 2008 г. за огненото си представяне на първите NME награди в САЩ. Незабавно те започват да излъчват същата мистична енергия, която струи от тях на предишните им турнета и те отново искат да я споделят със света. Най-добрият начин да направят това е да се отправят на път с едно от най-успешните турнета на 2009 година, NIN/JA, с Nine Inch Nails. Не само че напомня за първото турне на бандата, но NIN/JA „възпламени” страстите на публиката с изригващи огньове от всевъзможни места на сцената, като това шоу и до днес остава в тяхното най-зрелищно представление във визуално и музикално отношение. След успех на турнето жаждата за нова музика от Jane's Addiction е осезаема, а The Great Escape Artist е точно това, което може да я утоли.