Emeli Sande

 

Още в тийнейджърските си години Емели Санде прави първия си пробив като композитор. А след като по-малката й сестра заснема изпълнението й на една от нейните собствени песни (“Nasty Little Lady”) на пиано в тяхната провинциална къща в Шотландия, Санде изпраща клипа в BBC, за да участва с него в състезание за таланти. Тя е сред победителите в конкурса и скоро започват да валят оферти за звукозаписни договори. Но вместо да подпише с някой лейбъл, Санде задържа музикалната си кариера и се концентрира върху шестгодишното си обучение по медицина в университета в Глазгоу, където специализира клинична неврология, „защото наистина обичам да се занимавам с всичко, свързано с мозъка.”

 

Както е очевидно от дебютния й албум "Our Version of Events", тя има афинитет и към всичко, свързано със сърцето и душата. Пламенен творец още от 10-годишна възраст, на 24 години Санде вече щедро разгръща богатия си глас и склонност към изтънчени мелодии в албума. Проектът я разкрива като безкомпромисна творческа сила в духа на Нина Симон, Джони Мичъл и Лорин Хил (всяка от които Санде посочва като ключова муза, повлияла на уникалния й стил). Също толкова силно влияние върху нея оказват и артисти от други сфери на изкуството като художничката Фрида Кало (татуировка с нейния образ краси ръката на Емели), поетесата Силвия Плат и писателката Вирджиния Улф. Водещата черта, която обединява всички тези влияния е суровата откровеност, с която е просмукана и всяка творба на Санде.

 

Наградите, адмирациите от пресата и искрените одобрения от други изпълнители постепенно се натрупват. Наскоро тя получи изключително престижно признание - бе обявена за избора на крикитата на BRIT Awards 2012 година, който определя кой е най-обещаващият нов талант на годината (предшни носители на тази титла са били Адел и Florence + the Machine). Емели бе номинирана също за „Пробив на годината” на тазгодишните BRIT Awards. "The Times of London" коментира, че тя „комбинира дръзкостта на Уайнхаус и нежното мъркане на Нина Симон”, а сп. ID отбелязва, че „Емели Санде не е просто поредната еднодневка. Тя е личност, с която другите артисти ще се сравняват през следващите няколко години.”

 

Сред почитателите й са звезди като Coldplay и Алиша Кийс (за които наскоро тя бе подгряваща), а Алиша е толкова впечатлена от нея, че пише заедно със Санде песните за следващия си албум и е ко-продуцент на парчето „Hope” от дебютния албум на Емели "Our Version of Events". Кийс също е възторжена в хвалебствията си за младата певица, казвайки на Dazed and Confused, че тя е „невероятен нов изпълнител...” „Написахме заедно няколко неща за предстоящия ми албум. Харесвам стила й и маниера й – супер първични!” Адел, след като гледа изпълнението на Санде на настоящия й сингъл, “Next To Me” в Jools Holland, просто написа в Туитър: „Невероятна е!”

 

„Всеки път, когато се опитвам да напиша нещо насила, преструвайки се на прекалено умна, не става.”, признава тя. "Kill The Boy’" беше първото нещо, което ми хрумна. Просто зарязвам всяка песен, върху която се налага да работя повече от един ден. Няма да се получи. Всичко, което е наистина хубаво, идва на мига.", споделя Емили.

 

Разбира се, не пречи, че тези инстинкти са били „шлайфани”, благодарение на опита в композирането, развиван повече от десетилетие. Още от най-ранно детство бащата (от Замбия) и майката (от Камбрия) на Санде й помагат да развие музикалните си познания и я подкрепят в амбициите й да стане певица и музикант. Когато е на 8 г. мултиталантът й привлича внимание – и хубаво, и лошо. В началното училище в майлкия град Алфорд, в Абърдийн, Санде и съучениците й пишат песен за шоу за таланти, за което приятелите на Емили крадат идеите й. „Това беше първият път, в който си помислих: щом ги крадат, значи си струват!”, спомня си тя със смях, „Това беше и първият път, в който реших, че мога да съм композитор. Винаги съм знаела, че искам да бъда музикант и винаги съм знаела, че искам да пиша, защото хората, чиято музика слушам, винаги са били също й творци. Никога не съм приемала варианта да пея нечии други песни.”

 

На 11 г., пълна с пред-тийнейджърски заряд, Санде написва първата си истинска песен. „Казваше се нещо като „Утре започва отново”. Всички мои песни бяха посветени на мира по света и подобни политически неща. Много се забавлявах с тях.” През следващите няколко години мълвата за това надарено момиче, идващо от средата на нищото и нейния богат, интимен глас, започва да се разпространява. Освен, че „сграбчва” ушите на редакторите в британските радиостанции, Санде е поканена да пее в студиото на MTV в Камдън. Следва триумфът й в конкурса на BBC и закономерните предложения за звукозаписни договори. „Просто не ми хареса идеята да кръжа около лейбълите”, казва Санде, „Помислих си, че е по-добре аз да контролирам нещата в живота си. Трудно взех това решение, защото предложенията бяха много изкусителни. Но по това време имах изпити в училище и след това ме приеха медицина в университета в Глазгоу. Щеше да е много рисковано да кажа „не” на медицината и да се преместя в Лондон, за да бъда поредната певица”.

 

След като се мести в най-големия град в Шотландия и неговата гъмжаща от събития музикална сцена, Санде започва да си помага финансово със свирене на джаз стандарти на пиано по хотелите. Докато учи, тя не се отказва от композирането. „Доста неща блокираха вдъхновението ми – главата ми беше пълна с факти и изпити”, спомня си тя. „Беше ми трудно да пиша за каквото й да е, по-скоро стоях в библиотеката през повечето време. Но свирех и всеки от курса ми знаеше, че съм музикант. Писането ми потръгна, когато започнах да ходя в Лондон и да се срещам с различни продуценти там. Преди бяхме само аз и пианото и звуците, които можех да възпроизведа, бяха доста ограничени.”

 

Междувременно майката на Санде изпраща CD с нейни песни на Radio 1Xtra на BBC. След като DJ Ras Kwame пуска песните на Емили в своите Homegrown сесии, Санде е поканена на участие в Сохо, което води до запознанството й с продуцента и композитор Шахид Кан (познат като Ноти Бой/Naughty Boy). Кан и Санде веднага си допадат като партньори в композирането. „Когато започнахме, писането ни отведе към една съвсем различна, оригинална музика”, казва тя. „Изведе ме от моята ниша на джаз пианото, а него го изведе от ърбън сцената. След това започнахме да пишем за поп изпълнители.”

 

Една от първите им композиции, “Diamond Rings” веднага е харесана и ангажирана от британския рапър Chipmunk. С участието на вокалите на Санде, парчето става първия сингъл на Chipmunk, който влиза в Топ 10 през лятото на 2009 г. През март следващата година Virgin Records подписват договор със Санде, която тогава решава да си даде почивка от обучението си по медицина. След като написва поредица от песни за британски звезди като Леона Луис, Сюзън Бойл, Тайни Темпа, Професор Грийн, Тинчи Страйдър, Шерил Коул и The Saturdays, Емили се захваща с работа по дебютния си албум.

 

"Не ме притеснява към каква категория ще причислят музиката ми и няма смисъл в слагането на граници за това кой си и какъв си, просто искам да бъда уважавана.”, казва Емили. Затова зад Санде стоят твърдо нейните дълго възпитавани музикални инсткинкти и брилянтно създадени песни, които преди всичко говорят за нейната чувствителност.

 

„Пред теб се изправят много възможности за избор по кой път да поемеш и междувременно чуваш ужасяващи истории за хора, които пишат по 400 песни и албумът им събира прах по рафтовете.”, казва тя. Според Санде далеч по-добре е да „да знаеш какво искаш да направиш. А аз със сигурност знам.”

 

Източник: Animato Music/EMI Music