Дъжд, градушка и много траш на първия ден на Sofia Rocks
16503 Преглеждания
Източник: Yassen Nemski
Автор: Милена Крумова
Ден първи:
Дълго го очаквахме, много се изписа и изговори, емоциите и вълнения в очакване на големия ден бяха неописуеми, но както всяко хубаво нещо, първият ден от Sofia Rocks powered by Sonisphere Festival отмина...Отмина, но едва ли някой ще успее да го забрави...
Четири имена: Мetallica, Slayer, Megadeth, Antrax – нужни ли са повече думи за да стане ясно какво точно се случи вчера на стадион „Васил Левски”.... За първи път в историята на метъл музиката тези гиганти и основоположници на траш жанра се събраха на една сцена в рамките на тазгодишния Sonisphere Festival.
За първи път това се случи в Полша на 16 юни 2010, но само и единствено в София обаче историята се засне и излъчи в киносалоните по целия свят. Защото българските фенове са най-яките, най-раздаващите се и това не остана тайна за никого - решението да бъде предаван точно концертът от София бе напълно оправдано.
Могат да се изпишат много редове за това толкова грандиозно събитие, но всичко по реда си...
С наближаването на голямото събитие се увеличаваха както еуфорията, вълнението, нетърпението, така и учудването от дългите опашки виещи се пред пунктовете за проверка на билети и поставяне на фестивални гривни. Този специален пропускателен режим целеше да се избегне струпването на много хора и досадното чакане, които неизменно съпътстват всяко по-мащабно мероприятие. Очевидно този ход на организаторите не даде желания резултат.
Най-нетърпеливите фенове са на стадиона още в ранния следобед - разбира се това е възможно са се случва само на онези, които са успели да освободят деня от работа и всякакви ангажименти. И на мен ми беше интересно да видя българската банда Bastardolomey, избрана да подгрее Четворката, но някак нямаше как да стигна толкова рано, но това е поправимо – винаги можем да гледаме българите в някое столично клубче.
Това, с което исках за мен да започне грандиозното шоу, разбира се, бяха Anthrax. Ето тук идва и единственото ми разочарование от така чаканата вечер. Противно на обичайните закъснения на групите, Anthrax не само не закъсняха, а излязоха дори по-рано от предвиденото – някъде към 16:20. Шокът за мен бе доста голям, когато след вече половин часово редене на въпросната опашка за проверки на билети и поставяне на гривни, започнах да разпознавам любими песни на Anthrax, звучащи в далечината - „Antisocial”, „Got the Time”, „Only...
А когато най-сетне след едночасови проверки и преминаване през 2,3 пропускателни пункта, стъпих на стадиона, беше само за да осъзная, че Anthrax вече свирят бис и то последна песен от своето участие, но пък каква песен! „I Am The Law” успя да ме накара да забравя набързо изнервянето и натрупаното напрежението до момента. Явно ще трябва пак да ги гледам някой ден!
Около 17:45 ч. Dave Mustaine и компания излязоха на сцената, за да отдадат на свой ред заслуженото на своите почитатели. Заедно с Megadeth дойде и дъждът, придружен от ситна градушка. За запасилите се с дъждобрани – честито, а за останалите, какво им остава освен, мокри до кости, да припяват симфонията на разрушението („Symphony Of Destruction”), както и другите класики на американците.
Часът е към 19:15 ч., все още е светло, но светът замириса на кръв, когато Slayer откриха убийствения си сет с парчето "World Painted Blood" от новия си албум. Сетът на траш машините беше стегнат, кратък, но пък направо убийствен – „Angel of Death”, „Dead Skin Mask”, „South of Heaven”, „Raining Blood”.
Tom Araya, Kerry King, Jeff Hanneman и Dave Lombardo дадоха всичко от себе си, бяха безпощадни, бяха размазващи и нажежиха публиката, на която оставаше да види единствено хедлайнерите Мetallicа.
Последни от Четворката излизат разбира се най-големите – Мetallica - група толкова обичана или толкова мразена, но група, която не оставя никого безразличен.
Към 21:15-21:20 – традиционно интро и ето ги гигантите – Мetallica забива убийствените „Creeping Death”, „For Whom the Bell Tolls" и „Fuel”. Това ни накара да си припомним шоуто им от 2008 - шоуто, което вероятно даде основание на James Hetfield да избере именно София за арена, откъдето да се излъчи по цял свят историческия Sonisphere.
Не ни се разминаха и „One”, „Nothing Else Matters”, „Master Of Puppets”, „Blackened”, „Welcome Home (Sanitarium)” и други класики на групата, оставила такава следа в метъл музиката.
Дойде ред и за биса: тук беше и най-великият момент от вечерта – на една сцена се качиха музиканти от четирите най-големи в траш музиката - Anthrax, Megadeth, Slayer и Мetallica, все велики музиканти, които до Sonisphere 2010 никога не са излизали на една сцена. Забиха „Am I Evil?” - песен в оригинал на Diamond Head, на която Мetallica правят кавър. Изпълнението успяха да накара българската публика да се почувства наистина специална, уникална и благословена.
Като завършек на грандиозното събитие Мetallicа ни зарадваха с още две култови парчета от първия си албум от 1983 година - разбивача „Kill ‘Em All” – „Hit The Lights” и, разбира се, така желаната от публиката класика „Seek аnd Destroy”.
„Sofia, Мetallica loves you”, да и ние ви обичаме Мetallica, след което James Hetfield отново ни увери, че това няма да е последното участие на бандата в родината ни и май наистина ще му повярваме.
Светлините изгаснаха и изглежда това е краят, краят на един незабравим концерт... защото колкото и пъти да дойдат Мetallica, със сигурност преживяването ще е разтърсващо, неповторимо и оставящо те с копнежа за още и още.
Десетките хиляди фенове на стадион Васил Левски вчера станаха свидетели на нещо грандиозно, станаха част от историята на траш музиката, история за която дълго ще се говори, спомен, който никога няма да избледнее.
А какво ни чака днес... Rammstein за първи път в България, а покрай тях още Manowar, Alice in Chains и Stone Sour...малко остана, а вече нямам търпение...
Абонирай се!
Бюлетин:
Анкета
Коя е най-добрата рок изпълнителка?
Tina Turner
5
Janis Joplin
4
Tarja Turunen
2
Doro Pesch
2
Gwen Stefani (вокалистката на No Doubt)
1
Shirley Manson (вокалистката на Garbage)
1
Anouk
1
Courtney Love
1
Alanis Morissette
0