Барабанистът на Мetallica написа прощално писмо на Dio

Барабанистът на Мetallica Lars Ulrich си взе емоционално сбогом с Ronnie James Dio, който почина тази неделя (16 май) от рак на стомаха на 67-годишна възраст, съобщи Undercover.

 

В писмо, Lars разказва кога за пръв път e гледал изпълнение на Dio, заедно с групата му Elf през 1975 година, и че бил почитател на Rainbow от момента, в който Dio се присъединява към бандата.

 

Lars споделя, че когато чул новината за отменянето на европейското турне на Haven and Hell, заради влошеното здравословно състояние на Ronnie, много искал да му се обади, но не го направил.

 

Ето какво пише Lars Ulrich в сайта на Мetallica:

 

„Скъпи, Ronnie,

 

Точно слязох от сцената в Загреб, когато ми съобщиха новината, че си починал. Направо съм в шок, но искам да знаеш, че ти беше една от главните причини да започна да се занимавам с музика.

 

Когато те видях за първи път с Elf, подгрявахте Deep Purple през 1975 година, бях направо зашеметен от силата на гласа ти, присъствието ти на сцената, твоята увереност и лекотата, с която осъществяваше контакт с 6-хилядната публика в Дания.

 

На следващата година направо си изгубих ума, когато чух, резулатата от присъединяването ти към моя любим китарист. Вие момчета звучахте толкова добре и веднага станах фен номер 1 на Rainbow в Дания.

 

През есента на 1976 година, когато свирихте за пръв път в Копенхаген, аз бях буквално на първия ред и на няколко пъти погледите ни се срещнаха, почувствах се най-важният човек на света. Когато разбрах, че ще останете в града един ден, това някак ми се запечата в съзнанието и тръгнах на разходка до Plaza Hotel, да видя дали ще мога да се снимам с вас или да си взема автограф, някакъв специален момент, нещо.

 

Няколко часа по-късно ти дойде и беше толкова любезен и мил... снимки, автографи и няколко минути непринудени шеги. Чувствах се на върха на света, вдъхновен и готов на всичко.

 

Rainbow дойдоха в Копенхаген няколко пъти през следващите години, и всеки път, вие момчета, разтърсвахте съзнанието ми и за трите години бяхте абсолютно най-любимата ми група на планетата. През годините имах щастието да ви видя около половин дозина пъти и всеки път вие бяхте толкова мили, учтиви и любезни, каквито бяхте и през 1976 година пред хотела.

 

Когато най-накрая имахме възможността да свирим заедно в Австрия през 2007 година, въпреки че може би не съм го показал, аз бях буквално трансформиран отново в онзи сополанко, когото ти срещна и вдъхнови 31 години по-рано, и това беше такава огромна чест за мен – мечтата ми се сбъдна –да бъда на една сцена с теб и другите легендарни музиканти от Heaven and Hell.

 

Преди няколко седмици, когато чух, че няма можеш да участваш на Sonisphere, където щяхме да свирим заедно през юни, исках да ти се обадя и да ти кажа, че мисля за теб и ти желая всичко най-хубаво, но се притесних, мислейки, че последното нещо, от което се нуждаеш при твоето възстановяване, е да се чувстваш длъжен да отговаряш на телефонно обаждане от един датски барабанист/ твой фен. Ще ми се да се бях обадил.

 

Ще ни липсваш извънредно много на концертите и ще мислим за теб с огромно възхищение и обич по време на това турне... Ти ще бъдеш главната ни тема за разговори през тези две седмици, защото всеки от нас ще си спомни и сподели истории, за това как запознството с теб е направило живота ни много по-хубав.

 

Ronnie, гласът ти ме изпълваше и зареждаше с енергия, музика ти ме е вдъхновявала и оказавала влияние, а нежността ти ме докосна. Благодаря ти.

 

С много обич,

 

Lars.”