Adele

Певицата и композитор Адел Лаури Блу Адкинс, по-известна просто като Адел, е родена на 5 май 1988 г. в Тотнъм, Лондон и малцина знаят, че и до ден днешен e яростен фен на родния си едноименен футболен тийм.

 

Тя започва да пее на 4 години и е обсебена от заниманието си. Адел нарочва Spice Girls за основните „виновници” за нейното увлечение и страст към музиката, като разкрива че „те ме моделираха такава, каквато съм днес”. За да прилича на Гейбриъл от Spice Girls, когато излизат, майката на Адел й слага превръзка на окото, обшита с пайети, с която всъщност момичето се чувства доста неудобно. Когато е на 9 години, Адел и майка й (по професия дизайнер на мебели) се местят в Брайтън, след това – в Брикстън и най-накрая в съседен район в Южен Лондон, West Norwood, който се превръща в основна тема на първия албум на Адел, "Hometown Glory", написан когато тя е едва на 16 години. След като се мести в Южен Лондон, тя започва да се интересува от R&B и изпълнители като Алая, Destiny`s Child и Мери Джей Блайдж. Адел твърди, че един от най-важните моменти в нейния живот е, когато е гледала Пинк на живо в Brixton Academy: „Бях на 13 или 14 години и никога не бях чувала досега някой да пее така на живо...Чувствах се, сякаш бях в безкраен тунел, гласът й сякаш ме удряше. Беше невероятно!”

 

Адел завършва BRIT School for Performing Arts & Technology, където е съученичка с Лиона Луис и Джеси Джей. В училище се интересува повече от откриване на млади таланти и подпомагане на техните кариери. Всичко започва, когато тя публикува две песни в четвъртото издание на онлайн арт платформата: PlatformsMagazine.com. Тя записва демо с три песни за един училищен проект и го дава на приятел, който го публикува в Myspace, където става много популярно и води до телефонно обаждане от музикалния лейбъл XL Recordings. Тя не може да повярва, че офертата е истинска, защото единствената звукозаписна компания, която познава, е Virgin Records и затова взима за подкрепа приятеля си на срещата.

 

Nick Huggett от XL препоръчва Адел на мениджъра Jonathan Dickins от September Management и през юни 2006 г. Дикинс става нейн официален представител, а Huggett подписва звукозаписна сделка на Адел от името на XL recordings. Пробивът на Адел, сингълът "Hometown Glory" е записан през октомври 2007 г, когато младата певица подгрява Уил Йънг на MENCAP Little Noise Sessions – благотворителен концерт в Union Chapel, Лондон. През 2008 г. вече има самостоятелни концерти и уникално акустично задушевно представление, със съпорт от Деймиън Райс.

 

„19” – на толкова години е Адел, когато започва записите за този албум, влиза в британските класации директно на №1. Тя печели Urban Music Award за „Най-добър джаз изпълнител” и още редица номинации за престижни награди, предимно в категорията за „Най-голям пробив”. През март 2008 г. се отправя на кратко турне в САЩ, а световното турне An Evening with Adele започва през май 2008 и завършва през юни 2009 г. Тя канселира част от американските си дати през 2008 г., за да бъде с бившия си приятел и през юни 2009 г. споделя пред сп. Nylon: „Преди пиех много повече и това беше всъщност основата на връзката ми с това момче. Не можех да понасям да съм без него и затова с лекота отказвах ангажиментите си...Сега не мога да повярвам, че съм постъпвала по този начин! Толкова е неблагодарно от моя страна!” През ноември 2008 г. Адел напуска къщата на майка си и се мести в Нотинг Хил, Лондон и това я провокира да откаже алкохола. „19” е издаден в САЩ през юни, но опитът на певицата да пробие зад океана на този етап не успява, до 18 октомври, когато Адел изпълнява "Chasing Pavements" и "Cold Shoulder" в най-гледаното американско телевизинно шоу „Saturday Night Live”, чието издание тогава е с огромен рейтинг заради участието на тогавашния кандидат за вице-президент Сара Палин. В следствие на това на следващия ден „19” се изстрелва на №1 в iTunes, №5 в Amazon.com, скача с 35 места и се настанява на №11 в Billboard класацията за продажба на албуми. През февруари 2009 г. вече има златен статус, а до юли 2009 г. се е продал в над 2,2-милионен тираж в цял свят. Адел е първият носител на „Наградата на критиката” на BRIT Awards и е нарочена за бъдещ №1 изпълнител на 2008 г. от годишния вот на медийните критици. След издаването на дебютния й албум „19” (когато е на 19 г.), тя е аплодирана постоянно и от публиката, и от журналистите. Албумът дебютира директно на №1 и е сертифициран четири пъти с платинен статус във Великобритания. През 2009 г. Адел печели Грами за „Най-добър нов изпълнител” и „Най-добро женско вокално изпълнение”.

Саундът във втория албум на Адел, „21” е описван като „класически, със съвременни корени и кънтри нюанси”. За разликата от първия албум е „виновен” шофьорът на автобуса, с който тя обикаля Американския Юг по време на турнето си, който я „залива” със съвременна музика от Нешвил. „Беше наистина вълнуващо за мен, защото не съм израснала с такава музика.” Изборът на заглавие на албума отразява помъдряването й през изминалите две години. „21” носи на Адел рекордни продажби и небивал успех във Великобритания и САЩ. И тази продукция дебютира директно на №1 на Острова с рекордните 208,000 продадени копия само за 1 седмица и остава на върха 16 последователни седмици, което се случва за първи път с жена-изпълнител в Англия! Същото се случва и в САЩ, където „21” е 18 последователни седмици на №1 и става 10 пъти платинен. Проектът оглавява класациите в още 24 държави в Европа, както и в Австралия. Според официалната статистика във Великобритания Адел е първият жив изпълнител, който присъства едновременно със сингъл и албум в Топ 5 на съответните класации, от 1964 г. насам, когато това се е случило с The Beatles. Това е най-продаваният албум от началото на 21 век, като задмина „Back to Black”на Ейми Уайнхаус. За предстоящото 54-то раздаване на наградите Grammy британската звезда е номинирана в 6 категории.

 

Гласът на Адел е определян като контраалт, но критиците все още спорят коя е по-силната й дарба – вокалната или творческата, в създаването на музика. От 2 години насам вече никой не я сравнява с Ейми Уайнхаус - и публиката, и журналистите описват Адел като „уникална”. Може би най-точното определение за нея идва от AllMusic: „Адел е прекалено омагьосваща, за да бъде сравнявана с когото и да било”. Самата Бийонсе посочва Адел като едно от влиянията за последния й четвърти албум, „4”.